100 години с хвърчащия човек Валери Петров
Преди век на днешния ден, 22 април, се е родил един от огромните ни поети – учен Валери Петров (1920-2014). Поне едно негово стихотворение знае всеки българин.
Но Валери Нисим Меворах – както е рожденото му име – бе също ослепителен преводач (на Шекспир, Гьоте, Джани Родари и Киплинг), драматург („ Когато розите танцуват “, „ Сняг “, „ Театър, обич моя “), сценарист ( “На дребния остров “, „ Слънцето и сянката “, „ Рицар без ризница “), в по-ранни стадии от живота си – доктор, публицист, посланик.
Първата си книга – поемата „ Птици към север “, той издава едвам 18-годишен, под псевдонима Асен Раковски. Славата пък идва с първата творба, подписана като „ Валери Петров “ - „ Палечко “. Следват още прелестни поеми - „ Край синьото море ”, „ Тавански спомен ”, „ В меката есен ”, стихосбирките „ Дъжд вали, слънце грее ",„ Възраст на периодите ”….
Деликатен, мил, с тънко възприятие за комизъм, Валери Петров бе от дребното създатели, които резервираха недокоснат своя морал и гражданска позиция във всевъзможни сложни и променливи времена.
Поради особеното състояние тази пролет, 100-годишнината от рождението на огромния стихотворец ще бъде маркирана с две виртуални начинания. „ Пет приказки на Валери Петров търсят своите илюстратори “ е онлайн предизвикателство за деца, които трябваше да нарисуват героите от книгата. Вече са получени над 100 рисунки за 4-те показани в интернет приказки, оповестяват от Столична библиотека. Сред дребните илюстратори са и второкласници от първото учебно заведение в страната, кръстено на поета – ОУ „ Валери Петров “ в Плевен. Всички детски рисунки ще бъдат показани в единственото неповторимо издание на „ Пет приказки “, което ще се съхранява в сбирката от скъпи издания на Центъра за детска литература на СБ .
В литературното онлайн предизвикателство „ Валери Петров и аз ” пък млади български поети споделят свое обичано стихотворение на огромния създател, както и поетично обръщение, въодушевено от поезията му. В самодейността с видео обръщения или стихове се включиха Росен Карамфилов, Рене Карабаш, Мария Куманова и други
Приживе Валери Петров бе огромен другар на в. „ Сега “ и постоянно печаташе на неговите страници най-новите си стихове или разговаряше с публицисти от вестника. А ето и фрагмент от едно от тези изявленията – обещано от поета през към този момент далечната 2003 година
„ Преди няколко дни компютърът, с който се изучавам да работя, ми акцентира в алено думата " глобализация " като непозната за него, значи преди няколко години тя не е била толкоз постоянно използвана, а не щеш ли в този момент е на устата на всички и все по-ясно става какво се крие зад нея. Но не е толкоз значимо дали сме изненадвани от събитията или не, а накъде ни водят тези събития. И този въпрос се върти през днешния ден в мозъците на безчет хора, по-умни и по- осведомени от мен: какво става и къде отиваме през днешния ден по линията на електрониката, на следващия ден - по линията на генетиката, вдругиден - зная ли по коя линия! Сякаш в действителност сме се запътили към края на света. Аз нямам доверие в библейската легенда, само че на смешка мога да си показва по какъв начин Творецът ни дърпа ушите и ни вика: - А бе, пакостници, аз споделих ли ви да не ядете от плодовете на това дърво! С кой ум сами си унищожихте всичко, което бяхте основали! ”
И, несъмнено, лирика.
КЛЮЧЕТО
Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.
Тази заран излязох да го следа към седем,
тротоара пред къщи със удивление виждам -
със зъбати листенца цялостен застлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко наподобява!
И е много студено, пушек струи от комини,
само че измежду клоните редки небесата са сини,
и без самичък да усетя, към този момент влезнал съм в парка
и колата надалеч измежду мъглица се мярка,
и е жълто и безшумно, с оня аромат на есен,
подобен мокър и развален, и прелестен, и свеж!
И живота си усещам по какъв начин е минал през мене
в едно бързо бликване, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска по този начин покрай гроба -
от кое място тази злоба и за какво тази завист?
Трябва друго! - И ето, на полянка открита
неясно слънце ме среща и с усмивка ме пита:
- Какво още там дириш, остаряло момченце?
- Нещо дребно - му споделям. - Едно златно ключенце.
ТРУДНО
Не, не бе смешка
зад тила ми живота,
само че аз в него до днеска
търсех смешната нота.
Смях - в онази гълчава,
смях - във тази паника,
само че в този момент ме смущава
туй, че тук, в епилога,
с труд намират се, ето,
съответстващи рими
за най-смешното, дето
- олеле! - следва ми.
ПРОЛЕТ Е...
Пролет е, пролет е, и аз виждам площадчето
пред кварталната църква със изненада разкрил
по какъв начин черешите в него са така бухнали в цвят, че то
като че ли за първи път претърпява април.
А децата в игрите си не познават умората
и мачът им пролетен се прекъсва, колкото да
когато през входа отворен за хората,
топката влиза във кварталния храм.
И от тук почва чудото: измежду литургията
със кръжило, по расо и в сандали обут,
пред вратата на храма се демонстрира светията
и връща им футбола с роналдиньовски шут...
Да, небивалица старческа, само че пък пролет е, пролет е,
а и в таз ми фикция има капчица гняв -
по какъв начин напуща се този приземил ореолите,
нарушил протоколите, луднал пролетен свят!
Но Валери Нисим Меворах – както е рожденото му име – бе също ослепителен преводач (на Шекспир, Гьоте, Джани Родари и Киплинг), драматург („ Когато розите танцуват “, „ Сняг “, „ Театър, обич моя “), сценарист ( “На дребния остров “, „ Слънцето и сянката “, „ Рицар без ризница “), в по-ранни стадии от живота си – доктор, публицист, посланик.
Първата си книга – поемата „ Птици към север “, той издава едвам 18-годишен, под псевдонима Асен Раковски. Славата пък идва с първата творба, подписана като „ Валери Петров “ - „ Палечко “. Следват още прелестни поеми - „ Край синьото море ”, „ Тавански спомен ”, „ В меката есен ”, стихосбирките „ Дъжд вали, слънце грее ",„ Възраст на периодите ”….
Деликатен, мил, с тънко възприятие за комизъм, Валери Петров бе от дребното създатели, които резервираха недокоснат своя морал и гражданска позиция във всевъзможни сложни и променливи времена.
Поради особеното състояние тази пролет, 100-годишнината от рождението на огромния стихотворец ще бъде маркирана с две виртуални начинания. „ Пет приказки на Валери Петров търсят своите илюстратори “ е онлайн предизвикателство за деца, които трябваше да нарисуват героите от книгата. Вече са получени над 100 рисунки за 4-те показани в интернет приказки, оповестяват от Столична библиотека. Сред дребните илюстратори са и второкласници от първото учебно заведение в страната, кръстено на поета – ОУ „ Валери Петров “ в Плевен. Всички детски рисунки ще бъдат показани в единственото неповторимо издание на „ Пет приказки “, което ще се съхранява в сбирката от скъпи издания на Центъра за детска литература на СБ .
В литературното онлайн предизвикателство „ Валери Петров и аз ” пък млади български поети споделят свое обичано стихотворение на огромния създател, както и поетично обръщение, въодушевено от поезията му. В самодейността с видео обръщения или стихове се включиха Росен Карамфилов, Рене Карабаш, Мария Куманова и други
Приживе Валери Петров бе огромен другар на в. „ Сега “ и постоянно печаташе на неговите страници най-новите си стихове или разговаряше с публицисти от вестника. А ето и фрагмент от едно от тези изявленията – обещано от поета през към този момент далечната 2003 година
„ Преди няколко дни компютърът, с който се изучавам да работя, ми акцентира в алено думата " глобализация " като непозната за него, значи преди няколко години тя не е била толкоз постоянно използвана, а не щеш ли в този момент е на устата на всички и все по-ясно става какво се крие зад нея. Но не е толкоз значимо дали сме изненадвани от събитията или не, а накъде ни водят тези събития. И този въпрос се върти през днешния ден в мозъците на безчет хора, по-умни и по- осведомени от мен: какво става и къде отиваме през днешния ден по линията на електрониката, на следващия ден - по линията на генетиката, вдругиден - зная ли по коя линия! Сякаш в действителност сме се запътили към края на света. Аз нямам доверие в библейската легенда, само че на смешка мога да си показва по какъв начин Творецът ни дърпа ушите и ни вика: - А бе, пакостници, аз споделих ли ви да не ядете от плодовете на това дърво! С кой ум сами си унищожихте всичко, което бяхте основали! ”
И, несъмнено, лирика.
КЛЮЧЕТО
Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.
Тази заран излязох да го следа към седем,
тротоара пред къщи със удивление виждам -
със зъбати листенца цялостен застлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко наподобява!
И е много студено, пушек струи от комини,
само че измежду клоните редки небесата са сини,
и без самичък да усетя, към този момент влезнал съм в парка
и колата надалеч измежду мъглица се мярка,
и е жълто и безшумно, с оня аромат на есен,
подобен мокър и развален, и прелестен, и свеж!
И живота си усещам по какъв начин е минал през мене
в едно бързо бликване, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска по този начин покрай гроба -
от кое място тази злоба и за какво тази завист?
Трябва друго! - И ето, на полянка открита
неясно слънце ме среща и с усмивка ме пита:
- Какво още там дириш, остаряло момченце?
- Нещо дребно - му споделям. - Едно златно ключенце.
ТРУДНО
Не, не бе смешка
зад тила ми живота,
само че аз в него до днеска
търсех смешната нота.
Смях - в онази гълчава,
смях - във тази паника,
само че в този момент ме смущава
туй, че тук, в епилога,
с труд намират се, ето,
съответстващи рими
за най-смешното, дето
- олеле! - следва ми.
ПРОЛЕТ Е...
Пролет е, пролет е, и аз виждам площадчето
пред кварталната църква със изненада разкрил
по какъв начин черешите в него са така бухнали в цвят, че то
като че ли за първи път претърпява април.
А децата в игрите си не познават умората
и мачът им пролетен се прекъсва, колкото да
когато през входа отворен за хората,
топката влиза във кварталния храм.
И от тук почва чудото: измежду литургията
със кръжило, по расо и в сандали обут,
пред вратата на храма се демонстрира светията
и връща им футбола с роналдиньовски шут...
Да, небивалица старческа, само че пък пролет е, пролет е,
а и в таз ми фикция има капчица гняв -
по какъв начин напуща се този приземил ореолите,
нарушил протоколите, луднал пролетен свят!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ